10.12.2019 г., 11:59

Тишина

752 0 0

 

 

Какво е тишината?

Миг покой,  преди светът ти да избухне

И твоето аз преди да рухне,

И всичко в теб да се разтвори

И всяка клетка да отвори.

 

А  вселената тайничко ни гледа

Защото ний сме част от нейните деца

Които трябва да някак да отгледа

За да изпълни си целта.

 

Да се родим в този ден, година, век

Да станем може би човек

Изпълнен със съмнения, догадки

За истината, която е загадка

И само Тя, вселената, я знае

Любовта е истината, Тя е!

 

И ти започваш да я чувстваш

Да я обичаш даже гушкаш

Сърцето бие учестено

В стомаха пъркат пеперуди

И всички мислят че сме  луди

А то било е мимолетно..

 

Но винаги е толкова красиво, цветно

Че всеки път щом пак се случи

Отново мислят ни за луди,

Но не ни пука, и без задръжки

Преживяваме го пак, отново, мъжки

И пак е толкова красиво

И пак е толкова игриво

И пак ще бъде мимолетно.

И пак, отново много цветно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...