Колко е тихо. Колко са тихи
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен,
блъскат крила във скалите,
камък по камък човъркат живота,
после с трупа му отлитат.
Свели глави, сиви облаци шепнат,
давят се думи в пороя,
удрят земята с тъга мимолетна.
Връщане няма нагоре. ...