Тишина
Когато съм тъжен
и чувствам се сам.
Когато съм длъжен,
а не искам да знам.
Когато не чувам
звукът на вселената.
Когато не виждам
вече светлината.
Когато дълбокото
по-примамливо е,
по-близо от високото,
и все замръзнало е.
Тогава тишината
за мен е тази
целувка на съдбата,
която ме пази.
Не нарушавай
тази тишина.
Не омаловажавай
чувство за вина.
Там, където съм
е тъмно и тихо сега,
не бъди като гръм -
ще станеш врага.
Моля те, не хлопай
упорито на вратата.
Моля, не нарушавай
точно сега тишината.
Ще излязат от там
хиляди тъмни сенки
и няма да мога сам
да ги спра - мълчейки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados