7.06.2025 г., 19:51

Тишина

215 0 0

Когато съм тъжен 
и чувствам се сам.
Когато съм длъжен,
а не искам да знам.

 

Когато не чувам
звукът на вселената.
Когато не виждам
вече светлината.

 

Когато дълбокото
по-примамливо е,
по-близо от високото,
и все замръзнало е.

 

Тогава тишината 
за мен е тази
целувка на съдбата, 
която ме пази.


Не нарушавай
тази тишина.
Не омаловажавай
чувство за вина.

 

Там, където съм
е тъмно и тихо сега,
не бъди като гръм -
ще станеш врага.

 

Моля те, не хлопай
упорито на вратата.
Моля, не нарушавай
точно сега тишината.

 

Ще излязат от там
хиляди тъмни сенки
и няма да мога сам
да ги спра - мълчейки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....