Тишина

Когато съм тъжен 
и чувствам се сам.
Когато съм длъжен,
а не искам да знам.

Когато не чувам
звукът на вселената.
Когато не виждам
вече светлината.

Когато дълбокото
по-примамливо е,
по-близо от високото,
и все замръзнало е.

Тогава тишината 
за мен е тази
целувка на съдбата, 
която ме пази.

Не нарушавай
тази тишина.
Не омаловажавай
чувство за вина.

Там, където съм
е тъмно и тихо сега,
не бъди като гръм -
ще станеш врага.

Моля те, не хлопай
упорито на вратата.
Моля, не нарушавай
точно сега тишината.

Ще излязат от там
хиляди тъмни сенки
и няма да мога сам
да ги спра - мълчейки.