21 mar 2007, 11:27

Тишина...

  Poesía
676 0 0

                       Тишина...

 

   Тишина след теб остана,

от нея боли и плачат мойте очи...

   Тишината е зловеща,

плаши ме дори, а аз търся само старите следи...

   Следи в сърцето ми остави,

следи, от които боли, а как вярвах преди,

на твойте очи, как вярвах в твойте лъжи...

    Лъгал си ме ти без капка жал,

лъгал си ме ти и живото ми разби...

    Само тишина след теб остана,

тишина и изгубена мечта...

    Нямам сили напред без теб да продължа,

нямам сили да се боря с тази тишина,

тя ме убива бавно, зловещо и не чувствам вече

болка и тъга, тя впила се е в стените,

както и лъжите...

   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...