Тишина...
Тишина след теб остана,
от нея боли и плачат мойте очи...
Тишината е зловеща,
плаши ме дори, а аз търся само старите следи...
Следи в сърцето ми остави,
следи, от които боли, а как вярвах преди,
на твойте очи, как вярвах в твойте лъжи...
Лъгал си ме ти без капка жал,
лъгал си ме ти и живото ми разби...
Само тишина след теб остана,
тишина и изгубена мечта...
Нямам сили напред без теб да продължа,
нямам сили да се боря с тази тишина,
тя ме убива бавно, зловещо и не чувствам вече
болка и тъга, тя впила се е в стените,
както и лъжите...
© Жулиета Стоянова Все права защищены