Тишина...

                       Тишина...

   Тишина след теб остана,

от нея боли и плачат мойте очи...

   Тишината е зловеща,

плаши ме дори, а аз търся само старите следи...

   Следи в сърцето ми остави,

следи, от които боли, а как вярвах преди,

на твойте очи, как вярвах в твойте лъжи...

    Лъгал си ме ти без капка жал,

лъгал си ме ти и живото ми разби...

    Само тишина след теб остана,

тишина и изгубена мечта...

    Нямам сили напред без теб да продължа,

нямам сили да се боря с тази тишина,

тя ме убива бавно, зловещо и не чувствам вече

болка и тъга, тя впила се е в стените,

както и лъжите...