25 oct 2008, 17:46

Тишина...

1.3K 0 6
Времето спомена ще заличи.
тъй както вълните следите във пясъка...
И после морето ще замълчи
поглъщайки в себе си на чайките крясъка.

Слънцето в нищото в миг ще се скрие,
а вятъра с черни сълзи ще заплаче...
Нощта бавно денят ще убие,
а тъжна душа към смъртта ще прекрачи.

Страхът от самотата пак ще надвие
разкъсвайки на парчета мечтите.
И на морска пяна ще се разбие
наивната вяра нейде в скалите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Сп Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...