25 oct 2008, 17:46

Тишина...

1.3K 0 6
Времето спомена ще заличи.
тъй както вълните следите във пясъка...
И после морето ще замълчи
поглъщайки в себе си на чайките крясъка.

Слънцето в нищото в миг ще се скрие,
а вятъра с черни сълзи ще заплаче...
Нощта бавно денят ще убие,
а тъжна душа към смъртта ще прекрачи.

Страхът от самотата пак ще надвие
разкъсвайки на парчета мечтите.
И на морска пяна ще се разбие
наивната вяра нейде в скалите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Сп Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...