Тишина...
Времето спомена ще заличи.
тъй както вълните следите във пясъка...
И после морето ще замълчи
поглъщайки в себе си на чайките крясъка.
Слънцето в нищото в миг ще се скрие,
а вятъра с черни сълзи ще заплаче...
Нощта бавно денят ще убие,
а тъжна душа към смъртта ще прекрачи.
Страхът от самотата пак ще надвие
разкъсвайки на парчета мечтите.
И на морска пяна ще се разбие
наивната вяра нейде в скалите...
тъй както вълните следите във пясъка...
И после морето ще замълчи
поглъщайки в себе си на чайките крясъка.
Слънцето в нищото в миг ще се скрие,
а вятъра с черни сълзи ще заплаче...
Нощта бавно денят ще убие,
а тъжна душа към смъртта ще прекрачи.
Страхът от самотата пак ще надвие
разкъсвайки на парчета мечтите.
И на морска пяна ще се разбие
наивната вяра нейде в скалите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвети Сп Все права защищены
