Oct 25, 2008, 5:46 PM

Тишина...

  Poetry » Love
1.3K 0 6
Времето спомена ще заличи.
тъй както вълните следите във пясъка...
И после морето ще замълчи
поглъщайки в себе си на чайките крясъка.

Слънцето в нищото в миг ще се скрие,
а вятъра с черни сълзи ще заплаче...
Нощта бавно денят ще убие,
а тъжна душа към смъртта ще прекрачи.

Страхът от самотата пак ще надвие
разкъсвайки на парчета мечтите.
И на морска пяна ще се разбие
наивната вяра нейде в скалите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Сп All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....