Прощавай, изумрудна,
във боровете скрита,
прииждаща във нежност тишина!
Докоснах те едва,
а те събудих!
Във клоните ти вятърът запя!
Прощавай, призрачна и толкова добра!
Невероятна, с дъх на боров цвят!
Щастлива съм със мислите всред теб!
Бъди благословена, тишина!
© Стойна Стоянова Todos los derechos reservados