Тишина ми е нужна...
Единствено...
Само...
За да мога за миг
да затворя очи
и за миг да заспя
преди пътя за Никъде –
свят невидим,
в зеница на прилеп побран...
Свят на сини надежди
и думи отвлечени...
Свят на принцове бедни
и правдиви лъжи...
Свят на тъжни принцеси,
безтронно издигнати
в очите на слепи
от гордост орли...
Този свят ме зове –
ярко свети зората му.
Знам, че някъде там
очакваш ме Ти...
Тишина ми е нужна
преди пътя ми само...
Само миг...
Или два...
Да затворя...
Очи...
04.02.2014
© Надежда Павлова Todos los derechos reservados
Радвам се, че коментарът на Таня ме доведе при думите ти.