Тишината
Тишината – крадец на души
ще зачене от вик на самотник,
или дарба, покоят съшил,
ще откликне – гнева да залостиш.
Под дъгата, след летния дъжд,
плиснал сънен, добър и невинен,
тя се ражда в целувка на мъж
и е с дъх на малиново вино.
Тишината е спътник, любим,
господар на дълбоки усои.
В най-соления зной е незрим
изповедник на тайните твои.
Тя е извор, сподавен до плач.
Под крилото на дивия лебед –
стрък коприва от верен плетач...
Но за всеки е смисъл потребен!
Зад вратите на Страшния Съд,
в ореола на златния залез,
под ревера на влюбена гръд...,
мълчливо огнивото пали.
© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Албенка, не съм видяла комемтара ти. Благодаря ти.
-
Кипи от чувства твоята тишина, Синьо цвете! Красив стих!
-
Мерси, Хари!
(виж, постарала съм се да не употребя "прах" тук) 😃 -
Хубаво е!
-
Георги, щом се разприказва толкова под моя стих, само ще си кажа:" Лошо, Нарлиева! Лошо!" 😃
Мари, нямаш кахъри с мене! Цветът - по твой избор! 😁❤ -
Мая, извини ме, глупаво се е получило с това объркано име, какъв цвят костюм искаш, насреща съм! Виновният трябва да изкупи вината си, това е безспорно!
-
Мая,
да обясня за говоренето.
Малкият Иванчо не проговарял. На две, на три, на пет, на десет години - мълчал. Една сутрин на закуска казал:
- Чаят е баз захар...
Родителите му скочили, взели да го прегръщат...
- Ама, дете, защо мълча досега?
- Всичко беше наред... -
Стенли!
-
Тази опасна, разнолика, многоуханна, разноцветна и огнена тишина ми е много близка, Майче! Но без подробности – защо.
-
Коновски започна да говори
вече в коментарните полета.
Но защо - се чудя, мили хора,
вижда тук заплаха за мъжете.
А Светулчица прехвръкна нежно,
да се изповяда май не пожела.
Но въздъхна само тежко - тежко,
отлетя с магията си на крила.
-
Тишината...незрим изповедник на тайните...
Магично! -
Хареса ми...
Ама туй - жените, все за Страшен съд мислите или ни го устройвате... -
Васко, стресна ме! И тишината ми изплаши!
-
Шшшшшт! Тихо! Чуйте тишината на Мая! Прекрасна е! Аз, признавам си, обичам тишината.
-
Тишината може да бъде убийствена или магична, нали?
Благодаря на всички вас! Мари, ще ми купуваш костюм! -
УАУ! Много ми хареса....много умеещ изказ и много наситено чувство!!!!!
-
Твоята е красива тишина,Мая,но аз...не обичам тишината!Подтиска ме,от каквото и да е провокирана.Обичам да усешам как кипи живот,а това не е безшумно....
-
Красива е твоята тишина, Майче!
-
"Под дъгата, след летния дъжд,
плиснал сънен, добър и невинен,
тя се ражда в целувка на мъж
и е с дъх на малиново вино..."
Чудесно, Мая!... -
Хареса ми...
-
Твоята тишина попи в мен и остави много красота и желание за самовглъбяване.
Хубаво ми е с поезията ти, Меги! -
Много странно усещане за тишина!
Препрочитам... -
Хубаво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
