Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2731
28.06.2018 г., 23:53 ч.

Тишината 

  Поезия » Философска
1261 12 23

Тишината – крадец на души
ще зачене от вик на самотник, 
или дарба, покоят съшил, 
ще откликне – гнева да залостиш. 

 

Под дъгата, след летния дъжд,
плиснал сънен, добър и невинен, 
тя се ражда в целувка на мъж
и е с дъх на малиново вино. 

 

Тишината е спътник, любим, 
господар на дълбоки усои. 
В най-соления зной е незрим
изповедник на тайните твои. 

 

Тя е извор, сподавен до плач.
Под крилото на дивия лебед –
стрък коприва от верен плетач...
Но за всеки е смисъл потребен!

 

Зад вратите на Страшния Съд,
в ореола на златния залез, 
под ревера на влюбена гръд...,
мълчливо огнивото пали.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Албенка, не съм видяла комемтара ти. Благодаря ти.
  • Кипи от чувства твоята тишина, Синьо цвете! Красив стих!
  • Мерси, Хари!
    (виж, постарала съм се да не употребя "прах" тук) 😃
  • Хубаво е!
  • Георги, щом се разприказва толкова под моя стих, само ще си кажа:" Лошо, Нарлиева! Лошо!" 😃
    Мари, нямаш кахъри с мене! Цветът - по твой избор! 😁❤
  • Мая, извини ме, глупаво се е получило с това объркано име, какъв цвят костюм искаш, насреща съм! Виновният трябва да изкупи вината си, това е безспорно!
  • Мая,
    да обясня за говоренето.
    Малкият Иванчо не проговарял. На две, на три, на пет, на десет години - мълчал. Една сутрин на закуска казал:
    - Чаят е баз захар...
    Родителите му скочили, взели да го прегръщат...
    - Ама, дете, защо мълча досега?
    - Всичко беше наред...
  • Стенли!
  • Тази опасна, разнолика, многоуханна, разноцветна и огнена тишина ми е много близка, Майче! Но без подробности – защо.
  • Коновски започна да говори
    вече в коментарните полета.
    Но защо - се чудя, мили хора,
    вижда тук заплаха за мъжете.

    А Светулчица прехвръкна нежно,
    да се изповяда май не пожела.
    Но въздъхна само тежко - тежко,
    отлетя с магията си на крила.

  • Тишината...незрим изповедник на тайните...
    Магично!
  • Хареса ми...
    Ама туй - жените, все за Страшен съд мислите или ни го устройвате...
  • Васко, стресна ме! И тишината ми изплаши!
  • Шшшшшт! Тихо! Чуйте тишината на Мая! Прекрасна е! Аз, признавам си, обичам тишината.
  • Тишината може да бъде убийствена или магична, нали?
    Благодаря на всички вас! Мари, ще ми купуваш костюм!
  • УАУ! Много ми хареса....много умеещ изказ и много наситено чувство!!!!!
  • Твоята е красива тишина,Мая,но аз...не обичам тишината!Подтиска ме,от каквото и да е провокирана.Обичам да усешам как кипи живот,а това не е безшумно....
  • Красива е твоята тишина, Майче!
  • "Под дъгата, след летния дъжд,
    плиснал сънен, добър и невинен,
    тя се ражда в целувка на мъж
    и е с дъх на малиново вино..."
    Чудесно, Мая!...
  • Хареса ми...
  • Твоята тишина попи в мен и остави много красота и желание за самовглъбяване.
    Хубаво ми е с поезията ти, Меги!
  • Много странно усещане за тишина!
    Препрочитам...
  • Хубаво!
Предложения
: ??:??