Тишината
Тишината – крадец на души
ще зачене от вик на самотник,
или дарба, покоят съшил,
ще откликне – гнева да залостиш.
Под дъгата, след летния дъжд,
плиснал сънен, добър и невинен,
тя се ражда в целувка на мъж
и е с дъх на малиново вино.
Тишината е спътник, любим,
господар на дълбоки усои.
В най-соления зной е незрим
изповедник на тайните твои.
Тя е извор, сподавен до плач.
Под крилото на дивия лебед –
стрък коприва от верен плетач...
Но за всеки е смисъл потребен!
Зад вратите на Страшния Съд,
в ореола на златния залез,
под ревера на влюбена гръд...,
мълчливо огнивото пали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Нарлиева Всички права запазени
