11 jun 2008, 8:33

Тишината

865 0 1

В тишината на отминалите дни,

седя аз безмълвен в този късен час,
вълните плискат моите гърди,

самотен на брега на чуден бряг.
Гледам небето пак с очи,

очи с надежда изпълнени,

а вятърът шуми покрай мен
и аз оставам в плен,

в плен на отминалата любов и отминалите спомени.

Дълго време луната обсипваше моето лице с лъчи,

а миналото като гръм пронизваше сърцето ми.
В бурното море на моята душа

аз плувах без посока и останал само с тъга,
тъга, че може би никога аз не ще изпитам отново любовта.

Гората тихо шепнеше:
"Защо си тъжен ти, нима това не е раят на земята?

Виж ти си като в небесата."
Отговорих и: "Да, наистина това е рай,

но този рай не ще ме ощастливи,

защото аз имах едно нещо в живота ми,

което бе всичко за мен и то се изпари."

Отново в тишината на спомени бавно времето лети,

отново сам с мислите си на брега аз лежа

и чакам морето да ме понесе, да потъна аз в дълбоките води,
водата ще ме прочисти от всички спомени на отминалите дни

и в ранни зори аз отново ще видя светлината през моите очи,

а миналото никога не ще се върне над моята стряха!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...