В тишината на отминалите дни,
седя аз безмълвен в този късен час,
вълните плискат моите гърди,
самотен на брега на чуден бряг.
Гледам небето пак с очи,
очи с надежда изпълнени,
а вятърът шуми покрай мен
и аз оставам в плен,
в плен на отминалата любов и отминалите спомени.
Дълго време луната обсипваше моето лице с лъчи,
а миналото като гръм пронизваше сърцето ми.
В бурното море на моята душа ...