Предпочитам тишината да говори и да ме обгръща топлина,
която ти ми подари, когато докосна моята ръка.
Предпочитам тишината да говори, да ни се усмихва влюбена луна,
която душите ни пречиства с нежната си светлина.
Предпочитам тишината да говори и
слънце закачливо да ни буди след нощта,
да търсим хоризонта с теб отново,
или пък да страдаме по някоя далечна звезда.