Преглътнала съм. Никакви сълзи!
Умело скрито в тропи и куплети,
от мен до теб смразяващо пълзи
безсилието светско на поета.
Сред своето си царство е велик.
В живота? Недотам. За малко.
Поет съм. Но да влагам в стих
най-ценното е повече от жалко.
И уча да мълча. Дори и ти
ми каза: „Тишината е изкуство“.
Преглътнала съм. Просто приеми,
че пиша, щом поискам да не чувствам.