Ако не се потапяме
в мълчание дълбоко, 
ако не присъстваме
достатъчно време в себе си,
ако не благодарим за онова,
с което щедро дарени сме,
ако глава не положим в скута на Бог,
как да ни прегърне  Всемогъщият,
как да ни се усмихне  светът?

 
Сред тишина се посява,
покълва,
расте
и с писък от болка
се ражда животът.
За да разцъфне вярата,
тишина отново е нужна.
Благодаря Ти Господи!
Вярата ми в Теб
не е сляпа  надежда,
а познание, че тебе те има.
И не някъде там, в небесата,
а в мене – в окото на душата.

Самадхи