12 сент. 2017 г., 22:17

Тишината е родилка

663 1 0

 

Ако не се потапяме
в мълчание дълбоко, 
ако не присъстваме
достатъчно време в себе си,
ако не благодарим за онова,
с което щедро дарени сме,
ако глава не положим в скута на Бог,
как да ни прегърне  Всемогъщият,
как да ни се усмихне  светът?

 
Сред тишина се посява,
покълва,
расте
и с писък от болка
се ражда животът.
За да разцъфне вярата,
тишина отново е нужна.

Благодаря Ти Господи!
Вярата ми в Теб
не е сляпа  надежда,
а познание, че тебе те има.
И не някъде там, в небесата,
а в мене – в окото на душата.

 

Самадхи

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...