26 abr 2019, 19:40

Тишината говори

  Poesía
849 1 0

ТИШИНАТА ГОВОРИ

 

Знаете ли как говори тишината?
Ако имаше начин да я чуем,
щеше да ни настръхне косата
от милиардите звуци нахлули.

 

Вселената крещи, ечи, взривяват се
слънца, планети, галактики, вселени.
Щастливи и нещастни изповядват се
и потъват, забравени вече в забвение.

 

Душите ни много често мълчат,
раздирани от бури и страдание.
Любовно, страстно, от обич ечат,

от щастието свято обладавани.

 

До край, сърцата ни разбити, мълчат,
скрили парченцата в своята пазва,
попили на разчупеното гласът

и нищо, с мълчание, не казват.

 

Как звучат преглътнати детски сълзи.
Тихото, бавно замлъкване на сърцето.
Как пеят и светят щастливите очи

и изпращат любов към небето.

 

Задъханото скърцане на стареца.
Преместването на ябълка адамова
в гърлото, до изгаряне на цялото.
Пушекът, носещ ухание, на тамяна.

 

Как безмълвно говорят ни рибите.
Търсим любов в очите на животните.
Природата как непрекъснато спори.
На реките, планините голготите.

 

Звуци, които Бог ни е спестил,
но в неговите уши те звучат
и никой нищо в живота не е скрил,
макар, че тайните в него мълчат.

 

Всеки иска в мига последен причастие
и прошка от Бога за грях мълчан.
Крещи животът, във всичко участвал.
И плаче, плаче и вие се аромат на тамян...

 

26 04 2015
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...