29 jul 2022, 13:21

Тишината след теб

  Poesía
668 4 12

Когато си тръгнеш
и вече те няма…
Когато съм сам на света…
Земята раздирам…  
Безмълвен оставам…
Изгубил с теб свойта звезда.

 

Пак истина търся…
А в тъмната стая
невидими сенки трептят.
Въпроси задават…
Без звук се препират…
Нападки без думи крещят.

 

И лутат се мисли,
в безсънни тревоги…
Безкрайно извира вина…
Останал без сили
безмълвно събирам
парчета от свойта душа.

 

Тежи самотата…
Сърцето залива
бездънна без край тъмнина.
Застива душата…
Дъхът се смразява…
И ляга след теб тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...