Тишината след теб
Когато си тръгнеш
и вече те няма…
Когато съм сам на света…
Земята раздирам…
Безмълвен оставам…
Изгубил с теб свойта звезда.
Пак истина търся…
А в тъмната стая
невидими сенки трептят.
Въпроси задават…
Без звук се препират…
Нападки без думи крещят.
И лутат се мисли,
в безсънни тревоги…
Безкрайно извира вина…
Останал без сили
безмълвно събирам
парчета от свойта душа.
Тежи самотата…
Сърцето залива
бездънна без край тъмнина.
Застива душата…
Дъхът се смразява…
И ляга след теб тишина.
© Райна Иванова All rights reserved.
