re4o (Стефан Николов)
19 144
27 may 2010, 13:33

Тишината тихо ми зашептя... 

  Poesía
655 0 3

Много дълго пътувах натам,
един живот едва ми стигна,
но струваше си, вече знам,
мечтата от съня си да сбъдна...
В средата на древна пустиня,
до край напрегнал сетивата,
след толкова много събития,
дойде мигът да чуя тишината.
И онзи проклетник, вятърът,
разбиращо до мене утихна,
дъх върху ми затаи и луната,
палаво, без звук им се усмихнах...

А нежна и пясъчна, по детски дочакана,
тишината тихо ми зашептя,
тихо шепти ми думи мечтани,
шепти ми,
шепти ми...
шепти...

© Стефан Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Била дар за живите.
  • Трудно, казват, се чува тишината, но си струвало...
  • Истински успех се постига, едва тогава, когато се научиш да казваш - "Не"...
    тук няма НЕ - и слава Богу, както и в предишното парче.

    аз мисля, че когато се научиш вуобще да НЕ казваш частицата - "Не"... - ще мислиш позитивно и ще носиш здраве и щастие и за себе си, и за всички
Propuestas
: ??:??