27 мая 2010 г., 13:33

Тишината тихо ми зашептя...

887 0 3

Много дълго пътувах натам,
един живот едва ми стигна,
но струваше си, вече знам,
мечтата от съня си да сбъдна...
В средата на древна пустиня,
до край напрегнал сетивата,
след толкова много събития,
дойде мигът да чуя тишината.
И онзи проклетник, вятърът,
разбиращо до мене утихна,
дъх върху ми затаи и луната,
палаво, без звук им се усмихнах...

А нежна и пясъчна, по детски дочакана,
тишината тихо ми зашептя,
тихо шепти ми думи мечтани,
шепти ми,
шепти ми...
шепти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Била дар за живите.
  • Трудно, казват, се чува тишината, но си струвало...
  • Истински успех се постига, едва тогава, когато се научиш да казваш - "Не"...
    тук няма НЕ - и слава Богу, както и в предишното парче.

    аз мисля, че когато се научиш вуобще да НЕ казваш частицата - "Не"... - ще мислиш позитивно и ще носиш здраве и щастие и за себе си, и за всички

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...