27 мая 2010 г., 13:33

Тишината тихо ми зашептя...

Поэзия

895 0 3

Много дълго пътувах натам,
един живот едва ми стигна,
но струваше си, вече знам,
мечтата от съня си да сбъдна...
В средата на древна пустиня,
до край напрегнал сетивата,
след толкова много събития,
дойде мигът да чуя тишината.
И онзи проклетник, вятърът,
разбиращо до мене утихна,
дъх върху ми затаи и луната,
палаво, без звук им се усмихнах...

А нежна и пясъчна, по детски дочакана,
тишината тихо ми зашептя,
тихо шепти ми думи мечтани,
шепти ми,
шепти ми...
шепти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rozza (Радка Миндова)

Била дар за живите.

2010-06-28T15:35:00+03:00
vodoleia (Мария)

Трудно, казват, се чува тишината, но си струвало...

2010-05-27T15:21:39+03:00
ANG (Ангел)

Истински успех се постига, едва тогава, когато се научиш да казваш - "Не"...
тук няма НЕ - и слава Богу, както и в предишното парче.

аз мисля, че когато се научиш вуобще да НЕ казваш частицата - "Не"... - ще мислиш позитивно и ще носиш здраве и щастие и за себе си, и за всички

2010-05-27T13:45:03+03:00