9 jun 2017, 0:25

Точка

  Poesía » Otra
481 1 7

Въртя се, като напев, в кръг

и своя център разпознавам.

Където думите гнездят,

на плод и песен се надявам.

 

Там звуците се хранят с тишина,

полекичка набират сила.

Науча ли ги да летят,

ще им повярват ли че са щастливи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... те си летят
  • "...Там звуците се хранят с тишина,
    полекичка набират сила..."
    Харесва ми!...Поздрав, Лина!...
  • Ласка, Маргарита, Еси, според мен, на всеки един въпрос, Животът има два вида готов отговор - лесен и труден. Приключението започва когато и двата се окажат не - насъщни... Благодаря че се отбихте, както и на всички, които бяхте тук! Сърдечни поздрави!
  • Много ми хареса, Линче! Летят думите ... и да, ще им повярват. Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...