1 dic 2012, 23:52

Точка

  Poesía » Otra
740 0 6

                             Отредили синя неизбежност

                             след едно безкрайно тръгване

                             иззад грешките на безсловесните желания

                             търсим погубения силует на утрото...

 

                             Блажени са бягащите

                             защото Пътят ще им даде изцеление

 

                             Блажени са чакащите

                             защото Пътят им ще е прав

 

                             Блажени са скитащите

                             защото стъпките им раждат Пътя

 

                             Блажени са безпътните

                             защото Пътят им няма край

 

                             Но Ние все пак

                             ще пристъпим върху себе си

                             за да поставим точка... 

                                                            13.7.2008г.”Св.Константин”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре го е внушил автора някак си това "Ние", нали...А? Джак
  • "Блажени са бягащите

    защото Пътят ще им даде изцеление "

    За по-голяма яснота щеше да е по-добре да напишеш:

    Блажени са бягащите за здраве
    защото Пътят ще им даде изцеление и дълголетие!

    Но ти, явно си избрал по-поетична недоизказаност...

    Впрочем, защо ние е с главна буква и да не би да говориш за себе си в множествено число?
  • Коментарът изпуснат като въздух от децата.Простен.След твърде много чесън...Така ще бъде смятам честно... Джак
  • Думите нахвърлени с лопата, но ме замислиха.
  • Удивителна, Джак, удивителна!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...