Dec 1, 2012, 11:52 PM

Точка

  Poetry » Other
737 0 6

                             Отредили синя неизбежност

                             след едно безкрайно тръгване

                             иззад грешките на безсловесните желания

                             търсим погубения силует на утрото...

 

                             Блажени са бягащите

                             защото Пътят ще им даде изцеление

 

                             Блажени са чакащите

                             защото Пътят им ще е прав

 

                             Блажени са скитащите

                             защото стъпките им раждат Пътя

 

                             Блажени са безпътните

                             защото Пътят им няма край

 

                             Но Ние все пак

                             ще пристъпим върху себе си

                             за да поставим точка... 

                                                            13.7.2008г.”Св.Константин”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре го е внушил автора някак си това "Ние", нали...А? Джак
  • "Блажени са бягащите

    защото Пътят ще им даде изцеление "

    За по-голяма яснота щеше да е по-добре да напишеш:

    Блажени са бягащите за здраве
    защото Пътят ще им даде изцеление и дълголетие!

    Но ти, явно си избрал по-поетична недоизказаност...

    Впрочем, защо ние е с главна буква и да не би да говориш за себе си в множествено число?
  • Коментарът изпуснат като въздух от децата.Простен.След твърде много чесън...Така ще бъде смятам честно... Джак
  • Думите нахвърлени с лопата, но ме замислиха.
  • Удивителна, Джак, удивителна!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...