1.12.2012 г., 23:52

Точка

732 0 6

                             Отредили синя неизбежност

                             след едно безкрайно тръгване

                             иззад грешките на безсловесните желания

                             търсим погубения силует на утрото...

 

                             Блажени са бягащите

                             защото Пътят ще им даде изцеление

 

                             Блажени са чакащите

                             защото Пътят им ще е прав

 

                             Блажени са скитащите

                             защото стъпките им раждат Пътя

 

                             Блажени са безпътните

                             защото Пътят им няма край

 

                             Но Ние все пак

                             ще пристъпим върху себе си

                             за да поставим точка... 

                                                            13.7.2008г.”Св.Константин”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре го е внушил автора някак си това "Ние", нали...А? Джак
  • "Блажени са бягащите

    защото Пътят ще им даде изцеление "

    За по-голяма яснота щеше да е по-добре да напишеш:

    Блажени са бягащите за здраве
    защото Пътят ще им даде изцеление и дълголетие!

    Но ти, явно си избрал по-поетична недоизказаност...

    Впрочем, защо ние е с главна буква и да не би да говориш за себе си в множествено число?
  • Коментарът изпуснат като въздух от децата.Простен.След твърде много чесън...Така ще бъде смятам честно... Джак
  • Думите нахвърлени с лопата, но ме замислиха.
  • Удивителна, Джак, удивителна!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...