1 дек. 2012 г., 23:52

Точка

738 0 6

                             Отредили синя неизбежност

                             след едно безкрайно тръгване

                             иззад грешките на безсловесните желания

                             търсим погубения силует на утрото...

 

                             Блажени са бягащите

                             защото Пътят ще им даде изцеление

 

                             Блажени са чакащите

                             защото Пътят им ще е прав

 

                             Блажени са скитащите

                             защото стъпките им раждат Пътя

 

                             Блажени са безпътните

                             защото Пътят им няма край

 

                             Но Ние все пак

                             ще пристъпим върху себе си

                             за да поставим точка... 

                                                            13.7.2008г.”Св.Константин”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре го е внушил автора някак си това "Ние", нали...А? Джак
  • "Блажени са бягащите

    защото Пътят ще им даде изцеление "

    За по-голяма яснота щеше да е по-добре да напишеш:

    Блажени са бягащите за здраве
    защото Пътят ще им даде изцеление и дълголетие!

    Но ти, явно си избрал по-поетична недоизказаност...

    Впрочем, защо ние е с главна буква и да не би да говориш за себе си в множествено число?
  • Коментарът изпуснат като въздух от децата.Простен.След твърде много чесън...Така ще бъде смятам честно... Джак
  • Думите нахвърлени с лопата, но ме замислиха.
  • Удивителна, Джак, удивителна!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...