1 дек. 2012 г., 23:52

Точка

741 0 6

                             Отредили синя неизбежност

                             след едно безкрайно тръгване

                             иззад грешките на безсловесните желания

                             търсим погубения силует на утрото...

 

                             Блажени са бягащите

                             защото Пътят ще им даде изцеление

 

                             Блажени са чакащите

                             защото Пътят им ще е прав

 

                             Блажени са скитащите

                             защото стъпките им раждат Пътя

 

                             Блажени са безпътните

                             защото Пътят им няма край

 

                             Но Ние все пак

                             ще пристъпим върху себе си

                             за да поставим точка... 

                                                            13.7.2008г.”Св.Константин”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре го е внушил автора някак си това "Ние", нали...А? Джак
  • "Блажени са бягащите

    защото Пътят ще им даде изцеление "

    За по-голяма яснота щеше да е по-добре да напишеш:

    Блажени са бягащите за здраве
    защото Пътят ще им даде изцеление и дълголетие!

    Но ти, явно си избрал по-поетична недоизказаност...

    Впрочем, защо ние е с главна буква и да не би да говориш за себе си в множествено число?
  • Коментарът изпуснат като въздух от децата.Простен.След твърде много чесън...Така ще бъде смятам честно... Джак
  • Думите нахвърлени с лопата, но ме замислиха.
  • Удивителна, Джак, удивителна!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...