Точка на разсъмване
Сбогувам се със залезните истини,
споходили внезапно сетивата ми.
От страници на книга ненаписана,
бездомен лъч изпада на земята.
Обречен да умре, далеч от слънцето,
докосва се до дъното на пропасти -
последните му сили са за тъмното
и драскащите наноси в окото му.
А пропастите... те са път за смелите.
Те имат огледално отражение,
издигнато високо, над пределите
на тесните ни земни измерения.
И колкото дълбоки са основите,
то толкова нагоре отразени са -
две крайности, от центъра прогонени,
но свързани с въжето на прозрението.
Все по-надолу спускам се по стръмното,
все повече издига ме спиралата...
И залезът е точка на разсъмване
от другата страна на огледалото.
С усмивка срещам изгревните истини,
пред прага на незнайните превратности
и вземам книга, още неразлиствана,
която ме отвежда в необятното.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
