May 18, 2015, 12:36 AM

Точка на разсъмване

  Poetry
955 0 8

Сбогувам се със залезните истини,
споходили внезапно сетивата ми.
От страници на книга ненаписана,
бездомен лъч изпада на земята.

Обречен да умре, далеч от слънцето,
докосва се до дъното на пропасти -
последните му сили са за тъмното
и драскащите наноси в окото му.

А пропастите... те са път за смелите.
Те имат огледално отражение,
издигнато високо, над пределите
на тесните ни земни измерения.

И колкото дълбоки са основите,
то толкова нагоре отразени са -
две крайности, от центъра прогонени,
но свързани с въжето на прозрението.

Все по-надолу спускам се по стръмното,
все повече издига ме спиралата...
И залезът е точка на разсъмване
от другата страна на огледалото.

С усмивка срещам изгревните истини,
пред прага на незнайните превратности
и вземам книга, още неразлиствана,
която ме отвежда в необятното.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво стихотворение за започване на деня! Та и за пладне. Трябваше да го публикуваш преди "Време за лягане". Но дали разсъмването е преди вечерта е спорно, както дали яйцето е преди кокошкота.
    Подтикваш съм размисли за общото начало на крайностите, дъното, основите, пределите на реалността и въображението. Караш ни да погледнем с други очи тоя материалистичен свят и да си зададем въпоса: ако материята всъщност е изградена от елеметрарни частици, преставявящи енергийни субстнации с определен заряд, то излиза ли че няма материя, а само енергия с различна по вид организация и конфигурация?
    За да не се изгуби човек в дълбочината на философските хипотези и постулати, трябва във финалната строфа да се опре на повтарящите се ключови думи "книга" и "истина" от първите стихове и да го озари лъч на прозрание - истината е в книгите.
  • Думите ти се леят, и сякаш с лекота се нареждат по местата си. Поезията ти е великолепна.
  • Прекрасно, поздравления!
  • Браво!
  • Едно от многото твои произведения с философски уклон. Надскочила си аналога и метафората, развивайки идеята в по-устойчивата и обхватна, спрямо предходните, алегоричност. Стихотворението няма претенции да бъде диалектическо упражнение, защото е видно, че се касае за дълбоко осмислена и двупластова, лично изповядвана философия.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...