May 18, 2015, 12:36 AM

Точка на разсъмване

  Poetry
960 0 8

Сбогувам се със залезните истини,
споходили внезапно сетивата ми.
От страници на книга ненаписана,
бездомен лъч изпада на земята.

Обречен да умре, далеч от слънцето,
докосва се до дъното на пропасти -
последните му сили са за тъмното
и драскащите наноси в окото му.

А пропастите... те са път за смелите.
Те имат огледално отражение,
издигнато високо, над пределите
на тесните ни земни измерения.

И колкото дълбоки са основите,
то толкова нагоре отразени са -
две крайности, от центъра прогонени,
но свързани с въжето на прозрението.

Все по-надолу спускам се по стръмното,
все повече издига ме спиралата...
И залезът е точка на разсъмване
от другата страна на огледалото.

С усмивка срещам изгревните истини,
пред прага на незнайните превратности
и вземам книга, още неразлиствана,
която ме отвежда в необятното.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво стихотворение за започване на деня! Та и за пладне. Трябваше да го публикуваш преди "Време за лягане". Но дали разсъмването е преди вечерта е спорно, както дали яйцето е преди кокошкота.
    Подтикваш съм размисли за общото начало на крайностите, дъното, основите, пределите на реалността и въображението. Караш ни да погледнем с други очи тоя материалистичен свят и да си зададем въпоса: ако материята всъщност е изградена от елеметрарни частици, преставявящи енергийни субстнации с определен заряд, то излиза ли че няма материя, а само енергия с различна по вид организация и конфигурация?
    За да не се изгуби човек в дълбочината на философските хипотези и постулати, трябва във финалната строфа да се опре на повтарящите се ключови думи "книга" и "истина" от първите стихове и да го озари лъч на прозрание - истината е в книгите.
  • Думите ти се леят, и сякаш с лекота се нареждат по местата си. Поезията ти е великолепна.
  • Прекрасно, поздравления!
  • Браво!
  • Едно от многото твои произведения с философски уклон. Надскочила си аналога и метафората, развивайки идеята в по-устойчивата и обхватна, спрямо предходните, алегоричност. Стихотворението няма претенции да бъде диалектическо упражнение, защото е видно, че се касае за дълбоко осмислена и двупластова, лично изповядвана философия.

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...