Точка на разсъмване
Сбогувам се със залезните истини,
споходили внезапно сетивата ми.
От страници на книга ненаписана,
бездомен лъч изпада на земята.
Обречен да умре, далеч от слънцето,
докосва се до дъното на пропасти -
последните му сили са за тъмното
и драскащите наноси в окото му.
А пропастите... те са път за смелите.
Те имат огледално отражение,
издигнато високо, над пределите
на тесните ни земни измерения.
И колкото дълбоки са основите,
то толкова нагоре отразени са -
две крайности, от центъра прогонени,
но свързани с въжето на прозрението.
Все по-надолу спускам се по стръмното,
все повече издига ме спиралата...
И залезът е точка на разсъмване
от другата страна на огледалото.
С усмивка срещам изгревните истини,
пред прага на незнайните превратности
и вземам книга, още неразлиствана,
която ме отвежда в необятното.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Думите ти се леят, и сякаш с лекота се нареждат по местата си. Поезията ти е великолепна.
-
Прекрасно, поздравления!
-
Браво!
-
Едно от многото твои произведения с философски уклон. Надскочила си аналога и метафората, развивайки идеята в по-устойчивата и обхватна, спрямо предходните, алегоричност. Стихотворението няма претенции да бъде диалектическо упражнение, защото е видно, че се касае за дълбоко осмислена и двупластова, лично изповядвана философия.
-
Дълбоко философско, което те кара да се замислиш.
Харесва ми! Поздравления и приятен ден! -
проникновена философия
поздравления -
Много хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Подтикваш съм размисли за общото начало на крайностите, дъното, основите, пределите на реалността и въображението. Караш ни да погледнем с други очи тоя материалистичен свят и да си зададем въпоса: ако материята всъщност е изградена от елеметрарни частици, преставявящи енергийни субстнации с определен заряд, то излиза ли че няма материя, а само енергия с различна по вид организация и конфигурация?
За да не се изгуби човек в дълбочината на философските хипотези и постулати, трябва във финалната строфа да се опре на повтарящите се ключови думи "книга" и "истина" от първите стихове и да го озари лъч на прозрание - истината е в книгите.