24 ene 2008, 17:47

Точно

  Poesía
1.2K 0 22

Точно този мъж не съм го виждала
да се чуди накъде да тръгне.
Все напряко ми пресича зимите,
за да може лятото да върне.
Точно този мъж не ме е имал.
Нито аз го притежавам.
Няма обичайната зависимост.
Друго е, което ни сближава.
Точно той умее да отрича
всяко точно доказателство.
Аз ли - като първото кокиче
никна, точно като не очаква.
Точно като пролет вездесъща
пред очите му разлиствам
цялата ми извънредна същност
само, за да го обичам.
Точно в него да се влюбвам
ми е втората природа,
тоест - безнадежден случай
на любов от първи поглед.
Точно той не помъдрява
от предишните си грешки.
Само малко съжалява,
някак много по човешки.
За какво ли му прощавам!?
Искам да ми върне лятото.
Точно този мъж ми трябва,
за да бъда съвършено цяла.
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно този мъж не ме е имал.
    Нито аз го притежавам.
    ..........................
    за да бъда съвършено цяла.
    ___________________________________
    Ако това е пълнокръвно осъзнаване лирическата е стигнала до дълбочината на точни осъзнати истини.
    Тази среща е много рядка Бистра...почти невъзможна, но се случва на хора, които я пожелават с цялата си душа, защото им е нужна за да дишат....но е трудно след това...много трудно.Хората са странни същества и много бързо променят истините си.Егото...и блатото са взаимносвързани понятия
    Прекрасен стих!!!Дано да се случи, защото това е образа на щастието!
  • Пишеш хубаво.
  • точно на всички вас по една голяма прегръдка!
    благодаря, че прочетохте, че усетихте!
  • "тоест - безнадежден случай
    на любов от първи поглед."

    "Точно този мъж ми трябва,
    за да бъда съвършено цяла."

    Браво!!!
    Шапка ти свалям!!!

  • "Искам да ми върне лятото.
    Точно този мъж ми трябва,
    за да бъда съвършено цяла"
    И аз си искам лятото!
    Много ми допадат твоите стихове Бисерче!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...