Jan 24, 2008, 5:47 PM

Точно

  Poetry
1.2K 0 22

Точно този мъж не съм го виждала
да се чуди накъде да тръгне.
Все напряко ми пресича зимите,
за да може лятото да върне.
Точно този мъж не ме е имал.
Нито аз го притежавам.
Няма обичайната зависимост.
Друго е, което ни сближава.
Точно той умее да отрича
всяко точно доказателство.
Аз ли - като първото кокиче
никна, точно като не очаква.
Точно като пролет вездесъща
пред очите му разлиствам
цялата ми извънредна същност
само, за да го обичам.
Точно в него да се влюбвам
ми е втората природа,
тоест - безнадежден случай
на любов от първи поглед.
Точно той не помъдрява
от предишните си грешки.
Само малко съжалява,
някак много по човешки.
За какво ли му прощавам!?
Искам да ми върне лятото.
Точно този мъж ми трябва,
за да бъда съвършено цяла.
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Точно този мъж не ме е имал.
    Нито аз го притежавам.
    ..........................
    за да бъда съвършено цяла.
    ___________________________________
    Ако това е пълнокръвно осъзнаване лирическата е стигнала до дълбочината на точни осъзнати истини.
    Тази среща е много рядка Бистра...почти невъзможна, но се случва на хора, които я пожелават с цялата си душа, защото им е нужна за да дишат....но е трудно след това...много трудно.Хората са странни същества и много бързо променят истините си.Егото...и блатото са взаимносвързани понятия
    Прекрасен стих!!!Дано да се случи, защото това е образа на щастието!
  • Пишеш хубаво.
  • точно на всички вас по една голяма прегръдка!
    благодаря, че прочетохте, че усетихте!
  • "тоест - безнадежден случай
    на любов от първи поглед."

    "Точно този мъж ми трябва,
    за да бъда съвършено цяла."

    Браво!!!
    Шапка ти свалям!!!

  • "Искам да ми върне лятото.
    Точно този мъж ми трябва,
    за да бъда съвършено цяла"
    И аз си искам лятото!
    Много ми допадат твоите стихове Бисерче!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...