тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
10 abr 2009, 15:32

Точно днес

807 0 17

Очаквам всеки миг с ръка да се протегнеш,

сега е топло, а призори ще е студено...

Усещам устните, които ще целуна,

сега са парещи, а призори - изстинали...

 

Видях те, мамещ миг, как искаш да си идеш,

за да не зъзнеш вече и да студенееш,

да се задъхваш от дъждовност, и от есен,

да се преструваш на невинно весел...

 

Навярно предусещах, че ще те намеря,

навярно днес - е следствие от вчера,

със смисъл зрим, не спорадичен,

защото точно днес, наистина ще те обичам...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0