6 ene 2022, 9:49

Точно, когато трябва... 

  Poesía
670 3 6

 Неочаквано някак,

ей така - като гръм от небето,

неповикана, тиха и странна,

разплакващо истинска,

ще се плисне в очите ти,

ще подкоси коленете ти

и ще стрие на прах

всяка твоя представа

написана

 

по пътеките равни

разстлани на твоето чело

и по мъжките длани,

забравили как се докосва...

Тя ще дойде!

И всичко, което преди е било

ще потъне в реката

на погледа й омагьосващ.

 

Тя ще дойде

по-бяла от първия Коледен сняг,

ще стопи страховете със устни,

по-топли от огън,

ще прескочи уверено пряспата

пред твоя праг

и ще влезе в душата ти...

За да притихнеш спокоен.

 

От тревогите дребни

Тя къщата ще премете.

Ще изтупа прахта

от смълчаните бели завеси.

Радостта ще събуди

със звънкия смях на дете.

После свещенодейно

с ръцете си

хляб ще омеси.

 

На уют ще ухае...

На вяра и обич.

На дом.

На молитва без глас,

на Любов - търпелива и бяла.

Ще намериш в очите й отговор,

а в сърцето - подслон.

Тя ще дойде

за да разбереш,

че във Теб е живяла.

 

 Павлина Соколова

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??