6 ene 2022, 9:49

Точно, когато трябва...

  Poesía
1K 3 6

 Неочаквано някак,

ей така - като гръм от небето,

неповикана, тиха и странна,

разплакващо истинска,

ще се плисне в очите ти,

ще подкоси коленете ти

и ще стрие на прах

всяка твоя представа

написана

 

по пътеките равни

разстлани на твоето чело

и по мъжките длани,

забравили как се докосва...

Тя ще дойде!

И всичко, което преди е било

ще потъне в реката

на погледа й омагьосващ.

 

Тя ще дойде

по-бяла от първия Коледен сняг,

ще стопи страховете със устни,

по-топли от огън,

ще прескочи уверено пряспата

пред твоя праг

и ще влезе в душата ти...

За да притихнеш спокоен.

 

От тревогите дребни

Тя къщата ще премете.

Ще изтупа прахта

от смълчаните бели завеси.

Радостта ще събуди

със звънкия смях на дете.

После свещенодейно

с ръцете си

хляб ще омеси.

 

На уют ще ухае...

На вяра и обич.

На дом.

На молитва без глас,

на Любов - търпелива и бяла.

Ще намериш в очите й отговор,

а в сърцето - подслон.

Тя ще дойде

за да разбереш,

че във Теб е живяла.

 

 Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...