Точно, когато трябва...
Неочаквано някак,
ей така - като гръм от небето,
неповикана, тиха и странна,
разплакващо истинска,
ще се плисне в очите ти,
ще подкоси коленете ти
и ще стрие на прах
всяка твоя представа
написана
по пътеките равни
разстлани на твоето чело
и по мъжките длани,
забравили как се докосва...
Тя ще дойде!
И всичко, което преди е било
ще потъне в реката
на погледа й омагьосващ.
Тя ще дойде
по-бяла от първия Коледен сняг,
ще стопи страховете със устни,
по-топли от огън,
ще прескочи уверено пряспата
пред твоя праг
и ще влезе в душата ти...
За да притихнеш спокоен.
От тревогите дребни
Тя къщата ще премете.
Ще изтупа прахта
от смълчаните бели завеси.
Радостта ще събуди
със звънкия смях на дете.
После свещенодейно
с ръцете си
хляб ще омеси.
На уют ще ухае...
На вяра и обич.
На дом.
На молитва без глас,
на Любов - търпелива и бяла.
Ще намериш в очите й отговор,
а в сърцето - подслон.
Тя ще дойде
за да разбереш,
че във Теб е живяла.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
