19 may 2009, 6:25

Точно тази любов

1.9K 1 39

Точно тази любов

 

 

Не с такава любов съм покръстен –

даром дадена, лесно приета,

дето идва при тебе на пръсти

и оплита в дантели сърцето ти,

и дори да издъхва на прага,

тя по-скоро е смъртна присъда...

От такава любов просто бягай

и не искай ратай да ú бъда.

Не такава любов днес ти трябва,

не такава любов заслужаваш,

а любов по-голяма от хляба,

дето взема и повече дава,

дето вика през девет морета

със гласа на безмилостна сприя

(нито дадена, нито приета

както казват – почти на тепсия),

дето плаши безплодната скука

и живее по свои закони,

а когато я няма, е тука,

а когато е тука, я гониш...

Точно тази любов ти е близка,

по-ужасна от стара екзема,

ала друга защо ли ще искаш,

ала друга защо ще приемаш?!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моите почитания...Страхотен стих!
  • а любов по-голяма от хляба,

    дето взема и повече дава,
    Дано я имаш, Ив!
  • а когато я няма, е тука,
    а когато е тука, я гониш

    Прекрасно пишеш и наистина едва ли аз съм човек който да те оценява,но много харесвам произведенията ти. Пишеш невероятно и стиховете ти са много внушителни и чувствени... /6/
  • Много добър финален акорд. Заслужаваше си да прочета стиха. Усеща се порив на бунт в повечето ти произведения, а начинът на списването ме кара да те похваля с положителност... Бароне
  • За вярата - благодаря ви, Откровенци!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...