19.05.2009 г., 6:25

Точно тази любов

1.9K 1 39

Точно тази любов

 

 

Не с такава любов съм покръстен –

даром дадена, лесно приета,

дето идва при тебе на пръсти

и оплита в дантели сърцето ти,

и дори да издъхва на прага,

тя по-скоро е смъртна присъда...

От такава любов просто бягай

и не искай ратай да ú бъда.

Не такава любов днес ти трябва,

не такава любов заслужаваш,

а любов по-голяма от хляба,

дето взема и повече дава,

дето вика през девет морета

със гласа на безмилостна сприя

(нито дадена, нито приета

както казват – почти на тепсия),

дето плаши безплодната скука

и живее по свои закони,

а когато я няма, е тука,

а когато е тука, я гониш...

Точно тази любов ти е близка,

по-ужасна от стара екзема,

ала друга защо ли ще искаш,

ала друга защо ще приемаш?!...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моите почитания...Страхотен стих!
  • а любов по-голяма от хляба,

    дето взема и повече дава,
    Дано я имаш, Ив!
  • а когато я няма, е тука,
    а когато е тука, я гониш

    Прекрасно пишеш и наистина едва ли аз съм човек който да те оценява,но много харесвам произведенията ти. Пишеш невероятно и стиховете ти са много внушителни и чувствени... /6/
  • Много добър финален акорд. Заслужаваше си да прочета стиха. Усеща се порив на бунт в повечето ти произведения, а начинът на списването ме кара да те похваля с положителност... Бароне
  • За вярата - благодаря ви, Откровенци!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...