4 jun 2008, 7:59

Точно в девет

  Poesía
712 0 7
                         Застреляха го. С истински куршуми.
                         Не бликна кръв, а тялото изчезна,
                         палачите се смееха безумно,
                         духът крещеше бясно. Непогребан.
                         Дванайсет стана, тъмно и студено,
                         (на слънцето му писна да слугува),
                         теренът се опразни, омърсена,
                         земята продължи да се страхува.
                         А хората не знаеха, че чака
                         душите суетата да отнеме,
                         с усмивки на лицата си невзрачни,
                         застреляха срама си. Точно в девет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...