juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
Jun 4, 2008, 7:59 AM

Точно в девет 

  Poetry
540 0 7
                         Застреляха го. С истински куршуми.
                         Не бликна кръв, а тялото изчезна,
                         палачите се смееха безумно,
                         духът крещеше бясно. Непогребан.
                         Дванайсет стана, тъмно и студено,
                         (на слънцето му писна да слугува),
                         теренът се опразни, омърсена,
                         земята продължи да се страхува.
                         А хората не знаеха, че чака
                         душите суетата да отнеме,
                         с усмивки на лицата си невзрачни,
                         застреляха срама си. Точно в девет.

© Эоя Михова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??