juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
Jun 4, 2008, 7:59 AM

Точно в девет

  Poetry
710 0 7
                         Застреляха го. С истински куршуми.
                         Не бликна кръв, а тялото изчезна,
                         палачите се смееха безумно,
                         духът крещеше бясно. Непогребан.
                         Дванайсет стана, тъмно и студено,
                         (на слънцето му писна да слугува),
                         теренът се опразни, омърсена,
                         земята продължи да се страхува.
                         А хората не знаеха, че чака
                         душите суетата да отнеме,
                         с усмивки на лицата си невзрачни,
                         застреляха срама си. Точно в девет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0