juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
Jun 4, 2008, 7:59 AM

Точно в девет

  Poetry
711 0 7
                         Застреляха го. С истински куршуми.
                         Не бликна кръв, а тялото изчезна,
                         палачите се смееха безумно,
                         духът крещеше бясно. Непогребан.
                         Дванайсет стана, тъмно и студено,
                         (на слънцето му писна да слугува),
                         теренът се опразни, омърсена,
                         земята продължи да се страхува.
                         А хората не знаеха, че чака
                         душите суетата да отнеме,
                         с усмивки на лицата си невзрачни,
                         застреляха срама си. Точно в девет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0