Точно в девет
Застреляха го. С истински куршуми.
Не бликна кръв, а тялото изчезна,
палачите се смееха безумно,
духът крещеше бясно. Непогребан.
Дванайсет стана, тъмно и студено,
(на слънцето му писна да слугува),
теренът се опразни, омърсена,
земята продължи да се страхува.
А хората не знаеха, че чака
душите суетата да отнеме,
с усмивки на лицата си невзрачни,
застреляха срама си. Точно в девет.
Не бликна кръв, а тялото изчезна,
палачите се смееха безумно,
духът крещеше бясно. Непогребан.
Дванайсет стана, тъмно и студено,
(на слънцето му писна да слугува),
теренът се опразни, омърсена,
земята продължи да се страхува.
А хората не знаеха, че чака
душите суетата да отнеме,
с усмивки на лицата си невзрачни,
застреляха срама си. Точно в девет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
