Точно за теб... (Ти го прочети)
Белият лист (отново) ми мълчи.
Пред него нямам какво да кажа.
Преди сякаш непрестанно ми крещи,
а сега нямам какво да кажа...
И думи някак се редят.
Но смисъл няма.
Няма трепет.
Няма смях.
И думи няма.
А някога във тях (за тях) живях...
Листът все ненаписан си стои
и химикалката отново кротко си лежи...
Душата ми и белият ми лист...
***
Той без думи е подписан...
Само на огледалните на моите очи
подписът веднага си личи...
(Ти го прочети. За теб е този стих...
Химикалката не се помръдва. Застоява.
Ти си оставеният послепис...
Пред него дори и химикалката мълчи...
(и да се спотайва не престава)
П.С. Посветено на този, който по подписа би познал, че всичко е в сърцето... а не в думите...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Матеева Todos los derechos reservados
