27.08.2007 г., 15:19 ч.

Точно за теб... (Ти го прочети) 

  Поезия
807 0 5

Белият лист (отново) ми мълчи.
Пред него нямам какво да кажа.
Преди сякаш непрестанно ми крещи,
а сега нямам какво да кажа...
И думи някак се редят.
Но смисъл няма.

Няма трепет.

Няма смях.
И думи няма.

А някога във тях (за тях) живях...

Листът все ненаписан си стои
и химикалката отново кротко си лежи...

Душата ми и белият ми лист...


***
Той без думи е подписан...
Само на огледалните на моите очи
подписът веднага си личи...
(Ти го прочети. За теб е този стих...
Химикалката не се помръдва. Застоява.
Ти си оставеният послепис...
Пред него дори и химикалката мълчи...
(и да се спотайва не престава)

П.С. Посветено на този, който по подписа би познал, че всичко е в сърцето... а не в думите...

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихотворението не е лошо, но в него има прекалено много повторения, а и още една забележка....Листът може да бъде неизписан, а не ненаписан. По принцип един разказ например може да бъде ненаписан, защото за да съществува трябва първо да се напише, но един лист не е необходимо да бъде написан, за да съществува...
    Мисля, че ме разбрахте какво искам да кажа
  • Браво!!!Много е хубаво!!!
  • Браво
  • Много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка!
  • Много е хубаво , браво !
Предложения
: ??:??