12 mar 2013, 17:43

Тогава

  Poesía » Otra
581 1 2

Не ме мрази за това, което съм, ще стана или бях...
И моля те, не гледай миналото ми, защото
погледна ли назаде виждам онзи страх…
и детството, което мина нашироко…

 

Усмихвай се, макар и да боли...
защото няма нищо по-красиво от смеха...
Идват нови, по-красиви дни...
и в тях излишен е плача…

 

Онази нощ... в която хванахме се за ръце,
бе нощ, болезнена и трудна.
Едно бе то, разбитото сърце...
Но все пак онази вечер беше чудна...

 

Толкоз болка имам преживяна...

от една любов до сриване жестока...
Една ти бе и досега неизживяна...
Но почна да зараства раната дълбока…

 

Красивото начало за един болезнен край…
Започна всичко, но със времето приключи...
И казвах аз... не задълбавай, а мечтай…
Каквото и след края да се случи...

 

Не ме мрази, а миналото ме убива...
Тогава беше ти, но вече не...
Един човек направи ме щастлива...
За теб умирах, сбогом, вече не…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Величкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...