Тогава
Не ме мрази за това, което съм, ще стана или бях...
И моля те, не гледай миналото ми, защото
погледна ли назаде виждам онзи страх…
и детството, което мина нашироко…
Усмихвай се, макар и да боли...
защото няма нищо по-красиво от смеха...
Идват нови, по-красиви дни...
и в тях излишен е плача…
Онази нощ... в която хванахме се за ръце,
бе нощ, болезнена и трудна.
Едно бе то, разбитото сърце...
Но все пак онази вечер беше чудна...
Толкоз болка имам преживяна...
от една любов до сриване жестока...
Една ти бе и досега неизживяна...
Но почна да зараства раната дълбока…
Красивото начало за един болезнен край…
Започна всичко, но със времето приключи...
И казвах аз... не задълбавай, а мечтай…
Каквото и след края да се случи...
Не ме мрази, а миналото ме убива...
Тогава беше ти, но вече не...
Един човек направи ме щастлива...
За теб умирах, сбогом, вече не…
© Мария Величкова All rights reserved.
