26 jul 2016, 10:10

Тогава 

  Poesía » De amor, Del paisaje, Otra
832 0 2

Когато ветровете засвистят
и прозорците затворят с трясък.
Когато върбите зашумят 
и небето светне със страшен блясък.
Когато вълните шумно се разбият
в камъните остри и студени.
Когато ме погълнат и увият
в черните си, водни премени.
Когато почвата изсъхне
и пропука се под мен.
Когато бездната ме замъкне
бясно надолу в плен...
Когато очите ми за друго ослепеят
и видят само теб.
Когато ръцете ми потреперят
и сърцето ми се превърне в лед.
Когато оковите ме стегнат 
и когато се почувствам жива - 

тогава, и само тогава, ще бъда истински щастлива.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И от мен добре дошла! Освен, че е стих -откровение, ще добавя, че на мен много ми хареса.
  • Добре дошла от мен!
    Идваш със стих - откровение!
Propuestas
: ??:??