Patrizzia (Надежда Ангелова)
2051 18111
21 ene 2022, 15:42

Тогава 

  Poesía » Del paisaje, Verso acróstico, Formas graves
353 5 5

Защото вятър вън снежинки гони
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.

 

А вън върбите с кичести помпони,
Метат небето, плачат на брега,
А мислят: "- Леден вятър на шега
Гръмовно тътне в нашите корони".

 

И нищо, че сега вилнее  зимата,
Че февруари идва и е късно,
Навярно всичко следва своя път,

 

О, ако още март си помни името,
Светът отново в пролет ще възкръсне...
Тогава лястовички люлки ще плетат...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??